При доставки на услуги с международен елемент за чуждестранен възложител, често възникват сложни въпроси относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В този казус разглеждаме конкретна ситуация, в която българско дружество предоставя услуга на италиански клиент, без постоянен обект в България. Анализираме мястото на изпълнение на услугата, третирането на съпътстващите материали и правото на данъчен кредит, за да дадем яснота по въпросите, които възникват при такива специфични сделки.