Счетоводителите вече от доста време се срещаме в практиката си с понятието финансов лизинг. Понякога обаче, се случва нещо, което не е съвсем финансов лизинг и започваме да се чудим какво да го правим.

От една страна получаваме права да се разпореждаме с даден актив срещу определен брой плащания с обещанието да му станем в бъдеще собственик, но от друга не покриваме критериите за признаване на финансов лизинг. Де факто сме станали страна по договор за придобиване на собственост при условията на разсрочено плащане.

Ето един пример, върху който ще разсъждаваме по-нататък.

Дружество А (купувач) получава права да се разпорежда с магазин по силата на договор с дружество Б (продавач). Първоначално купувача плаща 120 хил.лв. и следващите 43 месеца плаща по 6 хил.лв. След пълното изплащане на всички суми, продавачът ще прехвърли собствеността върху магазина. Договорът е нотариално заверен.

Въпросът е:
Какво трябва да направим за счетоводни и данъчни цели?

По същество договорът изключително много се доближава до финансово-обвързан лизингов договор. Не отговаря само на един важен критерий – срокът му да покрива значителна част от икономическия живот на актива. Което в случая, само увеличава аргументите за третирането му като договор за покупко-продажба. Разбира се, при условията на разсрочено плащане. Какво имам в предвид?

Искаш ли да прочетеш отговора, даден от нашия гост-автор Теодор Тодоров?

Абонирай се или ако вече си го направил, влез в своя профил от бутон Вход
За да знаеш повече!