Една сграда, придобита от предприятието, в зависимост от плановете на ръководството за нейното използване, може да се класифицира както като ДМА, така и като инвестиционен имот. Нормално е плановете на ръководството да се променят с времето. Може да се случи първоначално сграда да е придобита като инвестиционен имот, а впоследствие да се трансформира в ДМА.

Възможна е и обратната ситуация – от ДМА да бъде трансформирана в инвестиционен имот. В този случай обаче се проявява един “малък” порок на ЗКПО, който има потенциал да създаде “от нищото” голямо задължение за корпоративен данък.

Целта на ЗКПО е да бъде неутрален т.е. каквато и счетоводна политика да следваме, какъвто и модел или оценъчна база да изберем, данъчният финансов резултат да бъде един и същ. В този казус обаче, това не се изпълнява. Прочетете защо:

гост-автор: Теодор Тодоров

Абонирай се или ако вече си го направил, влез в своя профил от бутон Вход 

За да знаеш повече. И да ти е лесно!