В практиката често се срещат ситуации, в които български дружества осъществяват доставки на стоки, които се транспортират директно от България към държава членка на Европейския съюз (ЕС), въпреки че първоначалният договорен партньор е лице от трета страна, например Турция.

Тази особеност поражда въпроси относно правилното данъчно третиране на доставката съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).