Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.

Когато самоосигуряващото се лице не е отработило пълни месеци, облагаемият доход се разпределя поравно между месеците, през които са налице отработени дни (може да е само един отработен ден в месеца), а не пропорционално на отработените дни от всеки месец.

Два примера илюстрират тези случаи – при частичен болничен и при болничен за цял месец.